ТЕЛЕФОН НА КЛИЕНТА 
(Прекрасната "Гроздобер" на Васил Горанов)
1. История на винопроизводството
Винопроизводството е един от най-старите занаяти по нашите земи. Още преди над 5000 години траките били тези, които поставили началото на лозарството и винарството в района на сегашната Южна България. Благоприятното местоположение и климатичните условия са причината тази дейност да се развива и до днес и да стане част от традициите, културата и обичаите ни. В наши дни вино се произвежда изключително често, освен в масовите винарни - в домашни условия.
2. Жизнен цикъл на гроздето за винопроизводство
В България и не само се отглеждат два вида от растението - трапезно (десертно) грозде - най-често зреещо в розово-червени плодове и винено грозде, срещащо се в бели или синьо-черни плодове.
Майсторите винари са добре запознати с жизнения цикъл на гроздето, като производството на вино трябва да бъде изцяло съобразено с този цикъл.
И двата вида плодови растения са светлолюбиви и имат нужда от добра циркулация на въздуха и защита от силни ветрове. Засаждането на лозите се извършва на есен и на пролет. Опитът на градинарите сочи, че лозите засадени през есента се прихващат по-добре и имат по-силен растеж през първата година. Въпреки това, в България по-масово лози се садят на пролет - в края на март и началото на април.
Растението се захваща от пръчка, която предварително потопена във вода развива дълги корени. Корените се подрязват с дължина 6-8 см. и най-често се садят в ямка. Цялото растение се покрива с почва, като дебелината на слоя е в зависимост от периода от годината, в който се извършва засаждането - 4-5 см. през пролетта, 20-25 см. през есента.
След поникването на лозата, е хубаво да се подреже за пръв път през пролетта на втората година от растежа ѝ. Резитбата на асми трябва да се извършва в края на годината, защото лозите са в зимен покой. Ако сте пропуснали възможността да го направите тогава, през февруари или март също е възможно.
След оплождането младите завръзи започват интензивно да нарастват и се превръщат в зърна. Началото на узряването, наречено още прошарване или омекване на гроздето, се характеризира с омекване на зърното и промяна в оценяването на ципата, която при червените сортове започва да придобива характерна за сорта окраска, а при белите се просветлява и става бледожълта.
Виненото грозде трябва да достигне пълния си цвят и да бъде напълно узряло преди прибиране на реколтата. Това обикновено се случва в началото на септември. Препоръчително е беритбата да се осъществява на температури не по-ниски от 14 и не по-високи от 27 градуса. За съхраняването на плодовете можете да използвате найлонови чували.
След като гроздето е вече обрано, идва време за неговата подготовка и обработка, преди да се превърне във вино.
3. Обработка на гроздето. Инструменти за обработка.
Обработката на гроздето трябва да започне веднага след гроздобера. На първо място трябва да се отстранят плодовете от чепките. Това може да се случи ръчно, в домашни условия , при по-малки количества на плодовете, или с гроздороначка, за по-бързи резултати и улесняване на работата. Гроздороначката е машина, употребявана във винарството за уронване на гроздовите зърна от чепките.
Вече отделеното грозде трябва да бъде смачкано изключително добре, за да се извлече цялото количество сок. Гроздето се мачка с гроздомелачки. Това са два валяка, през които минават зърната. Разстоянието между тях трябва да е такова, че да не остане неспукано зърно.
Съдът, в който сте избрали да престои сместа от пресовано грозде, трябва да е с широко гърло - можете да използвате бидон. Той трябва да бъде покрит с чиста кърпа, за да се предпази от насекоми. Съдовете, които се използват, е хубаво да бъдат попарени с вряла вода, за да убиете микробите, които са в тях. Те трябва да бъдат идеално здрави, чисти и сухи.
Първият етап при качествените вина протича най-често в дъбови съдове. Сокът не трябва да се поставя в метален съд, защото се получава окисляване и вкусът се променя. Подходящо е да се използват неръждаеми съдове за вино.
Когато сместа узрее след 3-4 дни, се появява кисел мирис и се чува съскане. Това са признаците, че ферментацията започва и стъпката, към която може да се премине, е извличането на сока. Най-горният слой трябва да се отдели в друг съд и да се изстиска с преса или с ръце. Изцедения сок смесваме с останалия. След това всичко се филтрира през марля и се прелива от един съд в друг.
Чистият сок се поставя в съдове, предназначени за ферментация, които е добре да бъдат напълнени на 70%. За да не е кисело виното, което приготвяме, трябва да му ограничим достъпа до кислород и да осигурим отходен отвор за излишните ферментационни газове.
4. Добавки за вино. Бутилиране и съхранение.
Захарността на виното е изключително важна, за да бъдат добри вкусовите му показатели. Ако годината е плодородна, климатичните условия благоприятни, а гроздето добре узряло и обрано на време, то захарността му трябва да бъде достатъчно висока, за да протече нормално процесът на ферментация. Тя може да бъде измерена с виномер-захаромер. Ако е по-ниска, обаче, също не е притеснително - можете да добавите захар към виното. Често във винопроизводството в домашни условия в България се използват и други различни добавки - аромати, откислители, подобрители, дрожди.
След добавянето на захарта периодично наблюдаваме и водния разтвор и когато той вече не пуска балончета в продължение на два дни това означава, че утайката е на дъното и е време да преместим виното в друг съд.
Утайката трябва да се отстрани, защото придава неприятен вкус и мирис на виното. За отделянето на виното можем да използваме помпа за течности или кран за източване на течности, който може да се свърже към съд за съхранение на вино.
Етапът, в който се формира крайният вкус на виното, е тихата ферментация. Той продължава от 40 до 380 дни. Съдът, в който се съхранява виното, трябва да бъде плътно затворен, за да няма контакт с въздуха. Ние препоръчваме и можем да Ви предложим разнообразие от бидони, резервоари и дамаджани за тази цел. Виното може да се съхранява и в буре или да се сложи в стъклени бутилки с плътни тапи. То трябва да бъде прибрано на тъмно място с температура от 5 – 16 ° С.
Тази статия все още няма коментари